Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.
4UDESNO E ...KOQ E TASI ELIZA MAVRODIEVA
ОтговорИзтриванеЕто тук можете да се запознаете с Елица Мавродинова:
ОтговорИзтриванеhttp://liternet.bg/publish17/e_mavrodinova/index.html
ВЕЧЕ КОМЕНТИРАХ
ОтговорИзтриванеЧудесно стихотворение.Браво!
ОтговорИзтриванеПрекрасно, имах нужда да прочета нещо толкова истинско, поздравления на авторката :)
ОтговорИзтриванеУдивителна енергия!Такъв автор не се нуждае от реклама.Само един такъв текст е достатъчен.Браво!
ОтговорИзтриване